По-уязвима=по-добра

Много е важно да си силна, да стискаш зъби, да не показваш, че ти пука, да не ти личи, че си „заинтересована“. Като кокошката, която докато бяга от петела си мисли „Дали не бягам много бързо?“. Да не плачеш пред никой, да не се излагаш, да не говориш за проблемите си, да не споделяш… Да, ама – не. Освен тъпо клише – този маниер на поведение е и плодородна почва за депресии, зависимости, постоянна неудовлетвореност и куп други неприятности и комплекси. Точно толкова неефективно е, колкото и постоянното мрънкане и играта на „жертва“. Всяка една от тези две роли е „изтъркана“ именно когато е роля. Но не и когато е естественото ни състояние. Ролите са „so out of date“.

Автентичността е „the new black“. Време е да разберем, че е абсолютно ОК да не сме постоянно силни и съвършени. Време е да разберем, че феминизмът отдавна не е актуален и не е секси. Секси е да си уязвима, секси е да имаш нужда от помощ. Секси е да кажеш на мъжа, от който ти се подкосяват краката сутрин в асансьора: „Страхотен си. Не мога да спра да мисля за теб. Искам да ме чукаш“. Да, мисълта за това те кара да се чувстваш още по-несигурна и уязвима. ОК е да си несигурна. ОК е да не ти стиска да кажеш такова нещо. ОК е да ти личи, че се притесняваш. Всичко, което си ТИ и е естествената ти спонтанна реакция е ОК. 

Сигурно си чувала да се говори много напоследък за „просветление“, „духовно пробуждане“ и други подобни. Това не е нищо повече от готовност да прегърнеш уязвимостта си. Грешка. Извинете ме. Не да я „прегърнеш“, а да я „прегръщаш“ всеки ден, всяка минута и да си спокоен с това. Да живееш с нея както живееш с въздуха, водата и храната.

Това ще да е накакъв нов вид мазохизъм или ню-ейдж дивотия – вероятно такива мисли те спохождат докато четеш това, ако изобщо продължаваш. Не ти харесва да го чуваш, отказваш да го приемеш, искаш от онези „feel good“ бози дето ги пишат по женските списания. Но техните мехурчета се пукат бързичко и ти пак преяждаш или препиваш или правиш безразборен секс или каквото там ти запълва „дупките“ (душевните имах предвид).

А какво става като прегърнеш уязвимостта си? Какво следва щом решиш, че няма да се бориш с всичките й форми и проявления, а ще ги приемеш в живота си, от където и без това не можеш да ги изхвърлиш. Ами много просто – дръпваш рязко нагоре. Живваш – както се казва. Не, не ставаш безсмъртна, пак те боли, но това вече е ОК и поне не се срамуваш и не се бичуваш, че те боли и че не си „силна“. Изведнъж освобождаваш страшно много свободна енергия, която можеш да впрегнеш в по-смислени и приятни неща от това да се правиш на супер-жена, супер-човек, супер-майка или каквато там роля си си избрала. Нищо  чудно и сексуалният ти живот изненадващо да се подобри 🙂

Има голяма вероятност хората да започнат да те разбират повече и с по-малко усилия от твоя страна. Въобще доста благини се очертават. Трябва само да приемеш гъсениците, за да дочакаш и пеперудите. 🙂

Ако не те е страх да помислиш още по темата – виж това: