Холсти манифест
Това е твоят живот.
Прави нещата, които обичаш, и ги прави често.
Ако нещо не ти харесва, промени го.
Няма такова нещо „работя за себе си“
Напоследък всеки втори познат или приятел ми казва нещо от сорта – „искам да работя за себе си“. Нещо не го разбирам това и ме плаши … я да си помислим кои клетки в човешкия организъм „работят за себе си“ – аха да именно – раковите. Айде моля ви се, стига сме се превръщали в неконролируемо растящи, безогледно консумиращи и безцеремонно унищожаващи средата, в която живеем тумори. грубичко звучи ама си е така. Не е ОК да работиш за себе си. Дори просто „така да се казва“ пак не е ОК. ОК е да работиш за клиентите си, за партньорите си, за служителите си дори, но не е ОК и няма как да работиш за себе си.
90% от таксиметровите шофьори в тази страна развяват байряка „сам съм си шеф“…. Човече, бедата ти е голяма, стомахът ти е шеф, к-рът ти и и той ти е шеф, за жена ти / любовницата ти, която ти скача по главата да не говорим. Нема такъв филм „сам съм си шеф“. Ако имаше щеше да си Буда, Далай Лама или и аз не знам какво божество ама и тях ако ги слушаш и те говорят за нещо мноооого екзотично
не дишай сега ще ти кажа за какво тайно нещо говорят – за служене. За изпълнение на дълг, за полезност и допринясяне към околните, но май отидох мнооого високо по върховете на пирамидата на Маслоу. Ей сега някоя кисела продавачка ще ме заземи с отношение тип: „оо я не ми се надувай аз съм тук по погрешка и за малко и хич не съм ти длъжна“.
И защо подяволите всеки втори офисен изтърсак без значение от пола бърза да се запише на курс за млади лидери (или мениджъри – те не правят разлика) и да се учи как да работи за „себе си“ и да развива „потенциала си“. Моля споделете познавате ли някой записал се на курс: „как да бъда по-ефективен служител“ или „как да бъда полезен на околните“? Аз поне познавам няколко души, които мислят по темата
Пожелавам ви приятна работа
Стига с тия крушки
Нарисувай ми овца. А можеш ли да ми нарисуваш „иновация“. Как стана така, че крушката е символ за иновация. И кой отговаря за подмяната на символите? Кой ще ни подсети, че всичко, което ние, човеците, още не сме открили – отдавна съществува в природата. Че всичко ново е отдавна забравено цяло, че ако на можем да го открием в миналото – трябва да го потърсим някъде под носа ни, но в друга среда / комбинация.
Иначе, когато нещата загрубеят, отчаяно търсим иновациите като източник на спасение. „Иновации в земеделието“, „Иновации за конкурентоспособност на българската икономика“, „Иновации в продажбите“ – малка част от темите за семинари, събития и прочие случки през последните седмици и месеци.
Не че нещо, но в начина, по който си представяме иновацията, прозира и начинът, по който я търсим и мястото, на което я търсим. Затова апелирам за подмяна на метафората и съответно промяна на търсенето.
Как вие бихте илюстрирали „иновация“? Аз бих я илюстрирала като супер-нова, като вътрешна експлозия, като докосване до онзи източник, от който идват всички проблясъци и добри идеи, като светещ мозък или светещо сърце, а не – крушка. Защото ако намерим вътре – ще ни се даде отвън.
твоят живот
Пчелите умират тихо
Снимка: http://www.mofga.org
Просто тупват на земята на малки купчинки и оставят празни, тъжни кошери. На теб ти пуши главата и все ти е до пчелите и техните грижи. Аре по-весело, по-позитивно да го караме – да се фокусираме върху положителните неща и така ще ги привличаме и умножаваме в живота си. Може. Ама не става. Не работи така. Докато те умират тихо, с тях си отива и последната човешка храна, до която имаме достъп. И химическите компании действат тихо. Тихичко произвеждат семена, които ти и баба ти не можете да размножите и възпроизведете второ поколение ако ще да се преметнете. Има ли нужда да обяснявам защо? Айде т’ва за домашно. Драйфа ти се от конспиративни теории знам, ама като се хванем за плаци неподготвени след 4 – 5 години и като хукнем да опрашваме малкото останали растителни видове изкуствено (айде и тва за домашно си го визуализирайте как може да става……) още повече ще ти се драйфа. Същите тези компании тихичко тровят растенията, почвите и пчелите и тихичко ни ебават майката. Като грозен диабет или тумор, който тихичко се разраства в теб и няма никакви симптоми. На пръв поглед. „Е аз ся кво да направя?“ – мигаш срещу монитора хем кахърно, хем безсилно – брутална комбинация. Ами много е просто – вдигни шум, за да озвучим този злокобно тих процес!
Траурен марш от протести, мрънкане, вопли, писане, подписване или каквото там темпераментът ти диктува. Споделяй, разказвай на маса, на кафе, на бар, в компания дори за свалки ползвай тази информация – само недей да мълчиш като пън. Иди подпиши това и го разпространи сред приятелите си онлайн петиция за спасяване на пчелите. Размърдай си задника и така ще помогнеш да се издейства забрана на пестицидите на база неоникотиноид, които тровят пчелитe.
„Четири страни от ЕС са започнали забраната на тези отрови и някои от пчелните популации вече се възстановяват. Преди дни официалният пазител на безопасността на храните в ЕС заяви за първи път, че някои пестициди фатално увреждат пчелите. Сега правните експерти и европейските политици призовават за незабавна забрана. Но Bayer и други гигантски производители на пестициди лобират усилено, за да ги задържат на пазара. Ако направим огромен „рояк“ от общественото недоволство сега, ние можем да настояваме пред Европейската комисия да постави нашето здраве и нашата околна среда на място преди печалбата на малцина“. – това споделят организаторите на инициативата, а аз те моля – помогни да вдигнем шум за нещо, за което си заслужава.
По-уязвима=по-добра
Много е важно да си силна, да стискаш зъби, да не показваш, че ти пука, да не ти личи, че си „заинтересована“. Като кокошката, която докато бяга от петела си мисли „Дали не бягам много бързо?“. Да не плачеш пред никой, да не се излагаш, да не говориш за проблемите си, да не споделяш… Да, ама – не. Освен тъпо клише – този маниер на поведение е и плодородна почва за депресии, зависимости, постоянна неудовлетвореност и куп други неприятности и комплекси. Точно толкова неефективно е, колкото и постоянното мрънкане и играта на „жертва“. Всяка една от тези две роли е „изтъркана“ именно когато е роля. Но не и когато е естественото ни състояние. Ролите са „so out of date“.
Автентичността е „the new black“. Време е да разберем, че е абсолютно ОК да не сме постоянно силни и съвършени. Време е да разберем, че феминизмът отдавна не е актуален и не е секси. Секси е да си уязвима, секси е да имаш нужда от помощ. Секси е да кажеш на мъжа, от който ти се подкосяват краката сутрин в асансьора: „Страхотен си. Не мога да спра да мисля за теб. Искам да ме чукаш“. Да, мисълта за това те кара да се чувстваш още по-несигурна и уязвима. ОК е да си несигурна. ОК е да не ти стиска да кажеш такова нещо. ОК е да ти личи, че се притесняваш. Всичко, което си ТИ и е естествената ти спонтанна реакция е ОК. 
Сигурно си чувала да се говори много напоследък за „просветление“, „духовно пробуждане“ и други подобни. Това не е нищо повече от готовност да прегърнеш уязвимостта си. Грешка. Извинете ме. Не да я „прегърнеш“, а да я „прегръщаш“ всеки ден, всяка минута и да си спокоен с това. Да живееш с нея както живееш с въздуха, водата и храната.
Това ще да е накакъв нов вид мазохизъм или ню-ейдж дивотия – вероятно такива мисли те спохождат докато четеш това, ако изобщо продължаваш. Не ти харесва да го чуваш, отказваш да го приемеш, искаш от онези „feel good“ бози дето ги пишат по женските списания. Но техните мехурчета се пукат бързичко и ти пак преяждаш или препиваш или правиш безразборен секс или каквото там ти запълва „дупките“ (душевните имах предвид).
А какво става като прегърнеш уязвимостта си? Какво следва щом решиш, че няма да се бориш с всичките й форми и проявления, а ще ги приемеш в живота си, от където и без това не можеш да ги изхвърлиш. Ами много просто – дръпваш рязко нагоре. Живваш – както се казва. Не, не ставаш безсмъртна, пак те боли, но това вече е ОК и поне не се срамуваш и не се бичуваш, че те боли и че не си „силна“. Изведнъж освобождаваш страшно много свободна енергия, която можеш да впрегнеш в по-смислени и приятни неща от това да се правиш на супер-жена, супер-човек, супер-майка или каквато там роля си си избрала. Нищо чудно и сексуалният ти живот изненадващо да се подобри 🙂
Има голяма вероятност хората да започнат да те разбират повече и с по-малко усилия от твоя страна. Въобще доста благини се очертават. Трябва само да приемеш гъсениците, за да дочакаш и пеперудите. 🙂
Ако не те е страх да помислиш още по темата – виж това:
Неща, за които …
Неща, за които да се тревожиш:
Тревожи се за куража
Тревожи се за чистотата
Тревожи се за ефективността на нещата
Тревожи се за ездатаНеща, за които да не се тревожиш:
Не се тревожи за общественото мнение
Не се тревожи за куклите си
Не се тревожи за миналото
Не се тревожи за бъдещето
Не се тревожи, че ще пораснеш
Не се тревожи, че някой те е изпреварил
Не се тревожи за победата
Не се тревожи за заубата освен ако не е по твоя вина
Не се тревожи за комари и мухи
Не се тревожи за насекомите по принцип
Не се тревожи за родителите си
Не се тревожи заради момчета
Не се тревожи заради разочарования
Не се тревожи за удоволствия
Не се тревожи за удовлетворението сиЗа какво да мислиш:
Каква е истинската ми цел?
Как се справям в сравнение с връстниците ми по отношение на:(a) Учението
(b) Разбирам ли всъщност хората и разбирам ли се с тях?
(c) Опитвам ли се да превърна тялото си в полезен инструмент или го пренебрегвам?
F. Scott Fitzgerald оставя този списък на 11 годишната си дъщеря. Мисля да го предам и на моята.
Прости отговори от велики умове
Открих страхотна книга, Джанет Уинтерсън – „Големи въпроси от малки хора и прости отговори от велики умове”
Въпросите обхващат необятни хоризонти от: Защо кексът е вкусен? Защо хълцаме? Защо сме направени от звезден прах? Защо имаме музика? през: Защо не можеш да се гъделичкаш сам? та до: Как точно се влюбваме?
Авторите са хора като Дейвид Атънбъроу, Ноам Чомски и много други известни учени. Аотговорите им са простички, но невероятно изчерпателни. Ето един, който те оставя без думи.
Как се влюбваме?
Да паднеш в плен на любовта не е като да паднеш в дупка. По-скоро е като да попаднеш в космоса. Като да отскочиш от своята собствена планета до планетата на някой друг, за да я посетиш. И когато стигнеш там, откриваш, че всичко е различно: цветята, животните, цветовене на дрехите на хората.
Да попаднеш в плен на любовта е една голяма изненада, защото до този момент си смятал, че си имаш всичко на своята планета и това, по някакъв начин, е било истина, но след това някой те е повикал през пространството и единственият начин да стигнеш до него е като направиш един огромен скок. Ти тръгваш към сигнала, попадаш в орбитата на някого и след време може да решите да свържете вашите две планети и да ги наречете „дом”. Може да доведеш и кучето си. Или котката си. Своята златна рибка, хамстер, колекция от камъни, всичките си единични чорапи (тези, които си изгубил, даже с дупките, са на новата планета, открита от теб).
Можеш да доведеш и приятелите си да посетят новата планета. И да си разказвате любимите истории.
А влюбването – това всъщност е бил големият скок, който е трябвало да направиш, за да бъдеш с човек, без когото не искаш да бъдеш.
Това е.
П.П.: А да – и трябва да бъдеш смел.
🙂
Вдъхновение да преведа малко от тов авълшебство на български ми даде блога:
http://www.brainpickings.org/index.php/2012/11/05/big-questions-from-little-people/
Вълшебни малки пространства
Линк към видеото:
Функционално и малко, уютно и красиво, това решение и пълно с вдъхновение за живот в градска среда. Полиците и прозорецът като част от интериора, закачалките за обеци са малка част от страхотните хрумвания на дизайнерката.
Слушай книги
Нямаш време. Чудиш се как успяват тези, дето изчитат всичко най-ново и го коментират разпалено. Или работата ти е много, или децата (купоните) ти пречат. Аз открих спасение в аудио-книгите и бързам да ги споделя.
Мога да тичам и да слушам, да карам в задръстванията и да слушам, да пускам пералня и да слушам, да готвя и да слушам и какво ли още не.
Ще споделям тук линкове към интерсни и безплатни книги, които съм открила на аудио-файл. За съжаление на български не откривам за сега, но и това ще стане, сигурна съм. Ако вие имате повече опит, линкове, идеи – споделете ги.
http://thepiratebay.se/search/the%20power%20of%20habit/0/99/0
makingbetterme 